Nothing great was done without passion // Нищо велико не е направено без страст

    Намирам се на обичайната автобусна спирка,  сутринта в 6,45, едно неприемливо рано време да съм будна, но се налага. Замръзвайки от студ се чудя как да стопля премръзналите си пръсти. Тъкмо започвам да обмислям, дали има възможност да се обездвижат до толкова, че изобщо никога повече да не помръднат. Точно тогава, в този момент на 16 Януари, видях две момиченца на около 8-годишна възраст да се приближават към мен с къси, бели плетени рокли до средата на бедрото, тънки якета, които трудно покриваха кръстовете им.

Приближиха се до мен и нямаше как да не дочуя разговора им, едната споделяше на другата, че тази рокля си я купила тайно от майка си, защото знаела, че няма да oдобри покупката. За това, тя спестявала всеки ден от по шепа стотинки от закуски, за да може да си я позволи. След това извади от малката си чантичка сгъната на четири снимка от списание, която показа на другото момиче с думите" Виж тази рокля, обичам всичко в нея, но някой ден аз ще измисля някоя толкова хубава, че ще измести дори и нея". След това сгъна отново снимката и я прибра на отреденото й вече място, като я погледна с надежда и докосна съвсем леко хартията. Сякаш се свързваше с нея по някакъв телепатичен начин и я погледна за последно като устните й леко потръпнаха каза й нещо, което само тя можеше да разбере, но въпреки това се усещаше страстта, с която го правеше. 
  Разказваше това  на приятелката си с усмивка на лицето и няколко сълзи, които лесно успяваше да прикрие с трапчинките, които се появяваха на лицето й всеки път щом заговореше, чаровната й усмивка, в която всички впиваха поглед още щом отвореше уста, не оставаха незабелязани. Всички хора на спирката слушаха в захлас историята й, някой с удивление от амбициите на едно малко момиче, от това което иска и стъпка по стъпка се приближава към целта си, други с недоумение от случващото се, трети се възмущаваха как е могла да направи нещо такова без знанието на майка си. А аз, стоях там, сгушена в шала си и виждах себе си. 

It's 6.45 am and I am waiting at the bus station where I'm every morning, it's winter, everything is frozing, it's so cold that I can hardly move my fingers. In the moment that I was paralysed with horror, I noticed two girls at the age of 8 crossing by the street. One of them was dressed with a  knitted white dress with lenght to her thigh and a short coat. 

When they came by, there was no way not to hear their conversation. The one, with the coat, confessed to the other one that she bought that dress wihout the аppoval of her mother, because she knew she wouldn't accept it. So, every day she didn't have lunch at school for months to save up enough money. The girl sayed  that with tears on her eyes but nobody couln't pay attention to them. Everyone was so amazed by her magnificent smile and the passionate way she was talking, that her sadness was lost in her deep dimples. 

After that she opened her bag and brought out a page from  fashion magazine with a model with a dresse on i that looked like hers. She looked at it and sayed to her friend" I love that drees, everything in it, but one day I will design even a better one". Than, she put it back in the bag and I could see her lips moving, she sayed something to that piece of parrer that was illegible for me, but I could feel the lurid passion she was talking with. That was enough, for her that piece of papper has changed her life. When I looked around me, I saw elderly people staring at her, some with astonishment, others with worry for her health. But I could see myself.