Peter Pilloto&De Vos

Червено с два нюанса розово и оранжево? Харесва ли ви? А, лилаво с бяло, тюркоазено синьо и черно и малко червени? Едва ли.. Сбръчках нос докато го пиша, звучи като катастрофална комбинация.. Е, сега ще ви запозная с човека, който успява да ги съчетае с голяма доза стил, премереност и въображение. 
 Той е Питър Пилото, наполовина австриец, наполовина италианец. Запознава с Кристофар Де Вос(De Vos),

който впорчем е наполовина белгиец, наполовина перуанец. Срещат се през 2000 докато учат в престижния колеж по изящни изкуства. Виждането на Питър е съчетание от нови и класически перспективи на елегантностността. Тази година спечелиха конкурса BFC / Vogue Designer Fashion Fund, от Британския моден съвет. Наградата, която се дава за шеста поредна година е създадена, за да подпомага репутацията и бизнеса на изгряващи модни дизайнери в Лондон в продължение на 12 месеца. 

Иновативните им виждания за модата, добрия вкус и око към детайла са гараниця за това, че ще ги срещаме имената им и  през следващите годнити. Те притежават, това което се цени най-много в тази индустрия- останаха верни на себе си и вижданията си. 

Red with two shades of pink. Do you like it? What about purple with red, turquoise with black and red? I bet you do not... Well, now I will present you the people who can do the imposible, combine this colors with an overdose of style and deliberateness and imagination.  

They are Peter Pilotto and Christopher De Vos are the designers behind the Pеtter Pilloto label. Pilotto is half-Austrian, half-Italian and De Vos is half-Belgian, half-Peruvian. They met whilst studying at Antwerp’s prestigious Royal Academy of Fine Arts in the year 2000.

Peter Pilotto’s vision of women's wear embraces both new and classic perspectives on elegance. Otherworldly prints combine with soft sculptural shapes to form the handwriting of the design duo, something which evolves and is explored each season as opposed to being reactionary. 

This year he won

the 2014 BFC/Vogue Designer Fashion Fund. An editor of Vogue magazine shared that  "They have remained true to their vision of a print and colour-focused brand, but have managed to expand and grow the business to a level where they can now compete on an international stage. It's a pleasure to be able to support them." So we shouldn't be suppressed next time we see their names in the press or people walking down the street with their innovative pieces of clothing. 

Без заглавие// Untitled

  Стоя в ъгъла на стаята, свита на кълбо, прехапала устни и играейки си с падналия от кока кичур коса, от нерви... Стоя там, взирам се в блестящите-привличащи снимки на модни икони в единия прозорец на Интернет, в другия, изискванията за кандидатстване в Университети. Докато гледам това с опиянение, ясно мога да чуя манипулативните, отчаяни опити на родителите ми да ме разубедят да следвам мечтата си. Да уча модна журналистика, дори като пиша това ме побиват тръпки, единственото, което чувам е силния пулс в главата си. Хилядите мисли, които се сменят за части от секундата. В една секунда си мисля "Да, мога да го направя. Ще се справя, АЗ МОГА". А в следваща се заслушвам в родилите си и се замислям, че винаги има едно "Ако". Какво ще стане, ако не успея, какво ще направя с живота си, ако се проваля?! Не съм от хората, които имат план Б, не мога да планирам какво ще правя при евентуален неуспех, поради простата причина, че не мога да си представя да се откажа или проваля.

Единственото, в което съм добра. Не мога, отказвам да го приема. Бунтувам се... Но срещу кого? Срещу самата себе си, мислите от единия и другия край на мозъка ми.
Не, не мога да се откажа. Заради онези дни, в които единственото, което чакам е да се прибера и да се заровя в модни блогове, колекции на дизайнери, безкрайните страници на Vogue. Няма да се откажа, заради онази страст в мен, която не може да бъде загасена. Заради нея продължавам, давам всичко, рискувам, правя всичко по силите си. А на всичко останало казвам: Майната му! Каквото иска да става! 

I'm standing in the corner of the room, sitting crouching, biting my lips, dreading from nerves. Staring in the brightly-eye-cathing pictures of models and fashion icons, opened in the one tab of the Internet window, on the other the

requirements for enrolment in Fashion Universities. While doing this, I can clearly hear my father's voice, I can feel the scariness in his voice trying to manipulate me, to convince me that it is not worth studding Fashion Journalism. That I will end up with no job and no future. After I while even I start questioning myself is this the right decision, is this the best I can do. I never had plan B, I never settled for the second option. But in a moment I start asking the "what if" questions. What if my plan doesn't work, what if I don't become a journalist or editor, what if they don't even accept me in a college. No, I should stop thing about that. 

I will try, I will do it for that passion inside me, that keeps me smiling, that can't be extinguished with a couple of provocative talks. I will do it for those days when the only thing I can think of is going back home and start searching about designers, editors, bloggers, models. All that industry... With the never dying hope to become part of it. 

Chanel lipstick

 Шанел: обсебване или необходимост?

След като от няколко месеца използвам червила на световноизвестната марка "Шанел" смятам, че е време да споделя впечатленията си с вас. Първото червило, което си купих  беше от серията Rouge Allure, Passion 104 (http://www.chanel.com/en_US/fragrance-beauty/Makeup-Lipstick-ROUGE-ALLURE-130969),  с други думи, вечната огнена класика, Снежанка и нейните  запомнящи се аленочервени устни. След това поради желанието ми да използвам някое в ежедневието си реших да заложа на нещо не чак толкова крещящо и провокативно, но вместо това меко, семпло и нежно - Rouge Coco Shine, boy (http://www.chanel.com/en_US/fragrance-beauty/Makeup-Lipstick-ROUGE-COCO-SHINE-119570 , номер 54). Тук реших да сравня двете червила.

Chanel- obsession or necessity? 

After a couple of months using Chanel products, I decided to share with you my impression. The very first thing I bought from the brand was a scarlet red lipstic. A classical one, when I first used it, I felt like Snow-white. It was Rouge Allure Passion 104(http://www.chanel.com/en_US/fragrance-beauty/Makeup-Lipstick-ROUGE-ALLURE-130969).  I had the need to use it everyday, but that was impossible, so I decided to go for something more natural. Coco Rouge Shine, Boy 54 was the perfect choice for that(http://www.chanel.com/en_US/fragrance-beauty/Makeup-Lipstick-ROUGE-COCO-SHINE-119570). Here I will comapre them. 

Rouge Allure, Passion 104 

Първо впечатление: Хартиената опаковка не е много впечатляваща, очакванията, когато чуеш "Chanel" са за доста по-изчистена и непретенциозна опаковка, твърде много надписи и текст, до толкова, че едвам се забелязва името на марката и модела червило. 

Опаковка: След отварянето на хартиена опаковка всичко добива смисъл. От предната страна  на тежката, масивна черна опаковка стой единствено белият надпис на марката на черен фон. За да отвориш червилото трябва леко да натиснеш златистия гравиран знак на марката от горната страна.  Тогава вече усещаш, че се потапяш в магията му. 

Текстура: Плътна, наситена, маслена, кремообразна,  с едно леко докосване до устните ти, остава изящно червено открояващо се от сто метра.

Аромат: Слагайки си червило за няколко минути, можеш да леко да доловиш мирис на френски карамелени бонбони напомнящи ми за приказките. Ако вдишаш по-силно от него съвсем ясно можеш да усетиш мирисът на сладки.

Цвят: Избрах плътно, наситено алено червено. Пигментацията на цвета е перфектна, не е нужно наслояване, за да получиш желания цвят. 

Трайност: Може би това е един от най-големите плюсове и едновременно с това минуси на това червило. Трае повече от 12 часа, може да бъде изтрито с доста настоятелно триене с вода и подходящата за целта козметика. 

Цялостно впечатление и оценка: Препоръчвам червилото за вечерни събирания и официални поводи, преди да купите това червило трябва да знаете, че ще привлечете погледите към себе и без да казвате, каквото и да било, вие ще покажете самоувереност и целенасоченост.

Rouge Allure, Pasion 104 

First impression: This is the type of lipstick that when you see it, the first thing that comes to your mind is "I must have it!". 

 Packing: When it comes to the paper packing itself, I wasn't thrilled, it could be done more in the "Chanel" style- simple but memorably kingly. But after openning it, all the magic floods back in no time. With the heavy, massive black package with the only word on it front side- "Chanel", on the top there stands the golden engraved label. When you push it, the lipstick comes out. 

Texture: If I had only three words to describe it, they would be: smooth, silky, supple. 

Aroma: While you are putting it on, you can hardly catch a note of the aroma of caramel candies, which reminded me of a fairy tail. 

Colour: The colour is intesive and deep passionate red. The pigments are concentrated and full-covering. Wearing this colour, there is no doubt that you will catch all eyes on. 

Durability: This is probablly the biggest advantage of the lipstick. It will stay on your lips up to 12 hours, which on the other side it a disadvange because it could be removed only with a specific cosmetic. 

Overall impression: I stronglly recomend the Chanel Allure lipstick for evenings with your boyfriend, on glamarous premiers, coctails or just when you are in the mood of RED,   which will bring a lot of attention. This lipstick will talk instead of you, it says for you: self-assured and purposeful! 

Chanel Rouge Coco Shine, Boy 54 

Първо впечатление: След отварянето на същата хартиена опаковка осеяна с надписи поставени на неподходящото място, изваждаме червилото.

Опаковка: Класическа, черна масивна, тежка със златиста ивица минаваща през средата. От горната страна черно-белият знак на марката, а от долната- името и модела на продукта. Отваря се чрез повдигане на горната капачка.

Текстура: Отново маслена, кремообразна, ненаситена, забелязват се бляскавите отенъци. 

Аромат: Значително по-мек и труднодоловим в сравнение с Rouge Allure, семпъл, ненатрапчив лек мирис на рози.

Цвят: За да се добие желания цвят е нужно повтаряне, обагрянето на тази серия не е от най-силните, но това не е проблем за едно ежедневно червило.  Слива се с устните, оставя ги сочни, меки и естествени.

Трайност: Възможно е червилото да изгуби своя цвят при хранене, но това не пречи на устните ви да останат сочни и меки с усещане за докосване от коприна. 

Цялостно впечатление и оценка: Червилото е подходящо за ежедневна употреба и няма за цел да се откроява с цвета си сам по себе си, а да извади на показ най-доброто от вашия естествен цвят на устните, което от  своя страна придава изисканост и класа. 

Chanel Rouge Coco Shine, Boy 54 

First impression: After openning the same papper package as the other lipstick with plenty of inscriptions, I opened it and got to the lipstick. 

Package: Classical, huge, black, massive with a gold strip in the middle. Аbbove was the black and white label of the brand and on the bottom was the name and serie of the lipstick. 

Texture: Like the Rouge Allure it's oleaginous, but the pigments are not that unsatiable, but that is what makes it perfect for a daily usage. 

Aroma: Soft, mild, unostentatious compared to the Rouge Allure one, but if you take a deep breath you can feel еfflorescing roses. 

Colour: The pigmentation of this serie is not very generous, if you want a deep colour, you should repeat it a few times. It combines the natural colour of your lips and makes the smooth and soft. 

Durability: It is possible that the colour goes off after eating but that doesn't mean that your lips will lose their softness and juiciness. 

Overall impression: The lipstick is perfect for everyday usage. Its purpose is to bring out the best of your natural lips and make the look sexy and soft like silk which will make you look classy and elegant. 

Kelly Gale

 Наскоро се замислих за своята критичност граничеща с педантизъм. Това непрестанно търсене на недостатък във всяко нещо. От непознатото момиче на улицата, до... няма с какво да го сравня, защото няма край. Критичността и изискванията нямат граница. Тогава видях снимка на един модел, може би, единствената от толкова време, която ми хареса. Хареса ми заради своята различност. За това, искам да Ви я представя. Тя е Кели Гейл, от скоро модел на Виктория Сикрет, шведка по рождение, но от индийски произход. Висока е 177см и има перфектни мерки. Няма да й правя повече реклама, тя самата е достатъчна. 

 Recently I started thinking about my obsessing criticism that is closer to pedantic. From seeing a girl on the street dressed not that stylishly, to.. I even don't know what to compare it with, it's limitless. In the moment when I was desperate asking myself what's wrong with me, I saw a picture of her. Taking a deep breath I didn't notice anything that I don't approve or irritates me. Her name is Kelly Gale, a model. A Victoria's Secret one in the recent months, she is Swedish, but with Indian nationality. She is 177st tall and has the perfect measurements. I won't advertise her to you anymore, she can do it on her own. 

  

imagination > knowledge ?? // въображение > знания ??

Дзъррр- дзър-дръз!
 Чу се звънецът отбелязващ края на  голямо междучасието. Дори и в добре звукоизолираната дирекция нямаше как не разбереш, че началото на часа настъпва. Дори там, успяваш да усетиш наставащия смут и разочарование изписани по лицата на учители и ученици. Надигнах се леко от стола, за да погледна към 20-инчовото табло, на което се виждаше отражението от всяка една камера в училището. Загледах се в тях и за секунди се върнах 20 години назад. Нямах време да наблюдавам с часове, Директорът скоро щеше да

пристигне и нямаше да бъде много доволен от факта, че наблюдавам с такъв интерес учениците. Насочих погледа си към една от тях, на която се виждаха само двама ученици. Единият от тях държеше огромен учебник в лявата си ръка, а в дясната ясно си личаха десетките листове с ръчно написани записки. Станах от стола, за да се приближа до таблото, беше облечен с бяла тениска,

която ясно очертаваше добре-заформилото се бирено коремче на един 16-годишен юноша, носещ черни панталони с прилежно изгладен ръб, в който беше загащил тениската и огромно яке пригодено за разходки в планината. В него дори той, въпреки немалките си размери, успяваше да се изгуби, е, или поне да стане по-малко забележим. За да ви учудя недовършвайки типичния вид на един прилежен ученик, ще кажа, че носеше официални лачени обувки със зебров принт, които ясно се открояваха от цялост му вид.

Притеснението беше изписано в очите му, от намачканите листа, който държеше до нервната му походка, бях сигурна, че им предстой някое контролно.
 До него стоеше момиче, очевидно се познаваха, тъй като той направи да опит да й каже нещо, но тя не отреагира, въпреки напиращото му желание да общува с нея. Беше със слушалки в ушите, които тъкмо сваляше и книга в другата ръка, носеше тъмно-сини дънки, които си личеше, че лично беше скъсала на  едното коляно, което съм сигурна, че е направила, за да избегне типичния им вид, който иначе се виждаше на всяка втора крачка, черни боти от естествена кожа, огромен шал с абстрактни мотиви по него, леко развлечен потник с тънки презрамки, който беше прибрала в дънките си и огромна жилетка, на която беше подвила ръкавите. Косата си беше вързала небрежно на кок, оставяйки левият й кичур да падне на лицето. Ако тя не беше направила крачка назад, за да се опита да прибере падналия си кичур, щяха да се сблъскат на вратата.
 В този момент разбрах колко различни бяха те един от друг. Тя, очевидно заинтересована от рисуване,

литература, фотография, което си личеше не само по външния й вид, а също и от папката, която изпуснах да ви спомена още в началото. По външната й страна бяха залепени една върху други снимки, на част, от който можеш да позная и самата нея. Отвори я и прибра вътре книгата, която държеше. Те затвориха вратата и влязоха в час.
 На излизане от дирекцията, по някаква огромна случайност на входа на училището отново видях тези младежи. Момчето, което вече подробно ви описах се опитваше да заговори момичето, попита я за контролното, как се е справила, кое й е било най-трудно... Отчаяно се опитваше да намери някаква обща тема за разговор с нея, но това бе трудно, заради твърде ограниченият му кръгозор на познания и интереси. Това, което го вълнуваше него бяха уроците, само и единствено те, искаше да знае всичко перфектно, до последния детайл в урока. Така, преди всяко контролно той се превръщаше в енциклопедия. Тя, в отговор на многобройните напиращи въпроси отвърна, че почти не бе учила, но повечето неща ги бе чувала в часовете или чела за тях. По думите си личеше явната й незаитересованост. Тогава аз ги подминах още по-замислена, отколкото бях дори и в дирекцията за явните различия между тях. Замислих се, какво ще да се случи след години с това момиче, дали  ще да продължи да изразява себе си, или ще да бъде смазана като стар фотоапарат от лавина. А също и за това, момче нейн абсолютен антипод. Но дали за дълго? Дали няма да се наложи на това момиче да се превърне пълно негово копие заради притискащите я обстоятелства.

Исках да не случи това с нея, това което се случи и с мен самата. За това отидох до нея, потупах я по рамото и й прошепнах"Успех!". Сигурно се чудеше каква е тази луда жена или още повече за какво й пожелава късмет, защо?! Нямаше смисъл да й обяснявам просто трябваше да го направя.
 Обърнах се назад и се усмихнах още веднъж. 

Ring-Ring!
That was the bell marking the end of the lunch break. Even in the cabinet of the Director I could notice the dismay and confusion that was lead in student’s eyes. I stand up from the chair so that I could see more clearly the 20-inch control board of all cameras in the school. After a few seconds I had already travelled 20 years back.

In of them there were two teenagers left in the corridor. One of them was a boy caring in his hands pieces of paper hand-written from the bottom to top. He looked at them with a worry all over his face and asked the girl next to him a question, that sadly, I couldn’t hear. He was dressed with trousers ironed diligently. A  v-necked black T-shirt that was cornered in his trousers, a mountain jacket. And the most surprising for me in his outfit were the shoes, patent leather with zebra print. He tried to start a conversation with the girl next to him. She had a book in her left hand, and earphones in the other. She put them in the big portfolio that was covered all over with photographers. I could barley see them, but I bet there wеre her own photo in one of them. She looked magnificent, dresses with  black leather ankle boots,  dark skinny jeans, which were ripped in the knees by herself,  for sure, she had done it,because of the fear that someone else could have like hers. She had that anxiety of looking mainstream. Like every artist. She had a vest that I saw vaguely from the camera. But the accent was on her knitted cardigan. It was enormous and covered all her body, almost still the end of her hips. And not to forget the scarf she was wearing, a big dark-red one with abstract motives.

Her hair was in bun. That hairstyle looked so good on her, all features were visible. Only a bunch of her had felt on her face. 
 She set foot in the intention to enter the room, but made a step back because that bunch of hair was on her eyes. In that same moment, the boy wanted to go in, too. They were going to cannon with each other. I thought about it for a second, they were not  only going to do it physically, but two worlds were going to do it, too. Two different worlds were about to encounter. But they didn't thoung for it so long and just closed the door and got in. 
 When I left the cabinet of the Director, surprisingly I ran into those same teenagers again. They were leaving school. The boy desperately wanted to make a conversation with her. For less than 30 seconds, he had already asked her a couple of questions. How well did she managed to answer the  questions in the exam, which were the most difficult, how many hours had spent for studying. I was unable to remember all of them. Obviously, she had the same problem, too. She looked and him and say "I haven't studied for that exam. I'm not interested in Geography, but I knew some of the answers, because I have read about them in books". She smiled and stared walking really fast. 
 After that I left, too, wondering what will happen with that girl after years. Is she going to continue to be so different, rebel against all the things that surround her. Will she become a photographer, what I guess her dream was. What will happen with her in 10-years time. Is she going to be scrubbed like a camera from tank? Now, she was a full antipodes of the boy, but is she going to be that same person after a few years. I didn't want to happen the same thing that occurred with me, so I just went to her and say "Good luck!". I'm sure she thinks I'm crazy, but I don't care. I just had to do it. I felt it was my obligation. I didn't want to explain her why I did, I just had to do it. I looked back and smiled at her. 

Style, Beauty, Classy // Стил, Красота, Класа

 Красива, стилна, прелестна, очарователна, изящна, грациозна, чаровна. За кого говоря ли?
 Оливиа Палермо 
Американска актриса и модел, родена е в САЩ, ако се чудите защо фамилията й има италианско звучене, това е защото баща й Д. Палермо е роден в Италия. Живее и работи в САЩ, става популярна след реалити предаването "The City" ("Градът"), който е посветен на Уйтни Порт и приятелите й. 

 Това, което харесвам най-много в нея е вроденото й чувство за стил. Тя не е от тези хора, който не стоят с часове пред огледалото чудейки се какво да облекат, с какво да съчетаят роклята, бялата или червената чанта, а коя гривна? Не, тя просто отваря гардероба си и е готова за не повече от 5 минути, но въпреки това, винаги изглежда прекрасно, без прекалена изисканост, не си иска да си придава допълнителна важност чрез дрехите. Знае какво й отива и облича точно това, без допълнителни усложнения. Това си личи и по визията й, перфектна, но без излишна пошлост и натруфеност. 

     Stylish, beautiful, classy, fabulous, incredible, cheerful

Who am I talking about ? 

Olivia Palermo 

She's an American actress and also a model, she is well-known for her cast in "The City" which documented Whitney Port and her friends. She is born in the USA, but if you are wondering why her name sounds Mediterranean to you, it's because her father Douglas Palermo is an Italian descent. 

What I like most about her is her sense of style.

She is not one of those women who stare at the mirror with hours thinking what to wear the next day, which shoes will go better with dress, the red or the black ones, no. She just opens it and after a couple of minutes is ready, but that doesn't mean she'll look dowdy, god NO! Olivia looks stylish but when you look at her, it looks as if even she doesn't realise it. She knows what cloths will look good on her and just puts them on, she's not too elegant in her daily life. Palermo is fabulous without too many sophistication's in her style.

Ripped jeans, black high heels, shirt and a leather jacket simple as that! 

 Скъсани дънки, черни тънки токчета, риза и кожено яко, толкова  е просто!